поотстъпвал

Речник на българския език

1. поотстъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотстъпвал е производна форма на поотстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотстъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотстъпвал е производна форма на поотстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотстъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотстъпвал е производна форма на поотстъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поотстъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотстъпвал е производна форма на поотстъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).