поотслабил

Речник на българския език

1. поотслабил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотслабил е производна форма на поотслабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотслабил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотслабил е производна форма на поотслабя (мин. деят. св. прич. м. р.).