поотпочинало е

Речник на българския език

1. поотпочинало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпочинало е е производна форма на поотпочина (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотпочинало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпочинало е е производна форма на поотпочина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).