поотпил е

Речник на българския език

1. поотпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотпил е е производна форма на поотпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотпил е е производна форма на поотпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).