поотпаднало

Речник на българския език

1. поотпаднало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпаднало е производна форма на поотпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотпаднало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотпаднало е производна форма на поотпадна (мин. деят. св. прич. ср. р.).