поотпадало

Речник на българския език

1. поотпадало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпадало е производна форма на поотпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотпадало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпадало е производна форма на поотпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотпадало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотпадало е производна форма на поотпадам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотпадало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотпадало е производна форма на поотпадам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).