поотмята

Речник на българския език

1. поотмята — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поотмята е производна форма на поотмятам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поотмята — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотмята е производна форма на поотмятам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поотмята — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотмята е производна форма на поотмятам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).