поотминела

Речник на българския език

1. поотминела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотминела е производна форма на поотмина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотминела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотминела е производна форма на поотмина (мин. деят. несв. прич. ж. р.).