поотминал

Речник на българския език

1. поотминал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотминал е производна форма на поотмина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотминал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотминал е производна форма на поотмина (мин. деят. св. прич. м. р.).