поотметяло

Речник на българския език

1. поотметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотметяло е производна форма на поотмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотметяло е производна форма на поотмета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).