поотметял

Речник на българския език

1. поотметял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотметял е производна форма на поотмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотметял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотметял е производна форма на поотмета (мин. деят. несв. прич. м. р.).