поотметели

Речник на българския език

1. поотметели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поотметели е производна форма на поотмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотметели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поотметели е производна форма на поотмета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).