поотместило е

Речник на българския език

1. поотместило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотместило е е производна форма на поотместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотместило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотместило е е производна форма на поотместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).