поотместила е

Речник на българския език

1. поотместила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотместила е е производна форма на поотместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотместила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотместила е е производна форма на поотместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).