поотмести

Речник на българския език

1. поотмести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поотмести е производна форма на поотместя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поотмести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотмести е производна форма на поотместя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поотмести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотмести е производна форма на поотместя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поотмести — повелително наклонение, ед. ч.

поотмести е производна форма на поотместя (повелително наклонение, ед. ч.).