поотмели

Речник на българския език

1. поотмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поотмели е производна форма на поотмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поотмели е производна форма на поотмета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).