поотмела

Речник на българския език

1. поотмела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотмела е производна форма на поотмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотмела — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотмела е производна форма на поотмета (мин. деят. св. прич. ж. р.).