поотлял си

Речник на българския език

1. поотлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлял си е производна форма на поотлея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлял си е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлял си е производна форма на поотлея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. поотлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлял си е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).