поотлял е

Речник на българския език

1. поотлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлял е е производна форма на поотлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлял е е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлял е е производна форма на поотлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поотлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлял е е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).