поотляло е

Речник на българския език

1. поотляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотляло е е производна форма на поотлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотляло е е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотляло е е производна форма на поотлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поотляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотляло е е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).