поотляло

Речник на българския език

1. поотляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотляло е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотляло е производна форма на поотлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. поотляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотляло е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поотляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотляло е производна форма на поотлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).