поотлял

Речник на българския език

1. поотлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлял е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлял — мин. деят. св. прич. м. р.

поотлял е производна форма на поотлея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. поотлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлял е производна форма на поотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поотлял — мин. деят. св. прич. м. р.

поотлял е производна форма на поотлея (мин. деят. св. прич. м. р.).