поотля

Речник на българския език

1. поотля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотля е производна форма на поотлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поотля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотля е производна форма на поотлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поотля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотля е производна форма на поотлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поотля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотля е производна форма на поотлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).