поотлъчваха

Речник на българския език

1. поотлъчваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поотлъчваха е производна форма на поотлъчвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотлъчваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поотлъчваха е производна форма на поотлъчвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).