поотлъчвах

Речник на българския език

1. поотлъчвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поотлъчвах е производна форма на поотлъчвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поотлъчвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поотлъчвах е производна форма на поотлъчвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).