поотлъчвал си

Речник на българския език

1. поотлъчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлъчвал си е производна форма на поотлъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлъчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлъчвал си е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлъчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлъчвал си е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).