поотлъчвал е

Речник на българския език

1. поотлъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлъчвал е е производна форма на поотлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлъчвал е е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлъчвал е е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).