поотлъчвало съм

Речник на българския език

1. поотлъчвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поотлъчвало съм е производна форма на поотлъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотлъчвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поотлъчвало съм е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотлъчвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поотлъчвало съм е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).