поотлъчвало е

Речник на българския език

1. поотлъчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлъчвало е е производна форма на поотлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотлъчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлъчвало е е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотлъчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлъчвало е е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).