поотлъчвало

Речник на българския език

1. поотлъчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлъчвало е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотлъчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлъчвало е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотлъчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотлъчвало е производна форма на поотлъчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотлъчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотлъчвало е производна форма на поотлъчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).