поотлъчвала

Речник на българския език

1. поотлъчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлъчвала е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотлъчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлъчвала е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поотлъчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотлъчвала е производна форма на поотлъчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поотлъчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотлъчвала е производна форма на поотлъчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).