поотлъчвал

Речник на българския език

1. поотлъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлъчвал е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлъчвал е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотлъчвал е производна форма на поотлъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поотлъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотлъчвал е производна форма на поотлъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).