поотлъчва

Речник на българския език

1. поотлъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поотлъчва е производна форма на поотлъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поотлъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотлъчва е производна форма на поотлъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поотлъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотлъчва е производна форма на поотлъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).