поотложил

Речник на българския език

1. поотложил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотложил е производна форма на поотложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотложил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотложил е производна форма на поотложа (мин. деят. св. прич. м. р.).