поотложело

Речник на българския език

1. поотложело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотложело е производна форма на поотложа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотложело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотложело е производна форма на поотложа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).