поотлежавал

Речник на българския език

1. поотлежавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлежавал е производна форма на поотлежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлежавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлежавал е производна форма на поотлежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлежавал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотлежавал е производна форма на поотлежавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поотлежавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотлежавал е производна форма на поотлежавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).