поотлееха

Речник на българския език

1. поотлееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поотлееха е производна форма на поотлея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотлееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поотлееха е производна форма на поотлея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).