поотлеех

Речник на българския език

1. поотлеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поотлеех е производна форма на поотлея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поотлеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поотлеех е производна форма на поотлея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).