поотлеели

Речник на българския език

1. поотлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поотлеели е производна форма на поотлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поотлеели е производна форма на поотлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. поотлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поотлеели е производна форма на поотлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поотлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поотлеели е производна форма на поотлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).