пооткъснел

Речник на българския език

1. пооткъснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооткъснел е производна форма на пооткъсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооткъснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооткъснел е производна форма на пооткъсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).