пооткъснал

Речник на българския език

1. пооткъснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооткъснал е производна форма на пооткъсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооткъснал — мин. деят. св. прич. м. р.

пооткъснал е производна форма на пооткъсна (мин. деят. св. прич. м. р.).