пооткрехвало

Речник на българския език

1. пооткрехвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооткрехвало е производна форма на пооткрехвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооткрехвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооткрехвало е производна форма на пооткрехвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пооткрехвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пооткрехвало е производна форма на пооткрехвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пооткрехвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пооткрехвало е производна форма на пооткрехвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).