поотклоняло

Речник на българския език

1. поотклоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотклоняло е производна форма на поотклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотклоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотклоняло е производна форма на поотклоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).