поотклонявало

Речник на българския език

1. поотклонявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотклонявало е производна форма на поотклонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотклонявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотклонявало е производна форма на поотклонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотклонявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотклонявало е производна форма на поотклонявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотклонявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотклонявало е производна форма на поотклонявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).