поотклонил е

Речник на българския език

1. поотклонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотклонил е е производна форма на поотклоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотклонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотклонил е е производна форма на поотклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).