поотклонил

Речник на българския език

1. поотклонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотклонил е производна форма на поотклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотклонил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотклонил е производна форма на поотклоня (мин. деят. св. прич. м. р.).