поотказа

Речник на българския език

1. поотказа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотказа е производна форма на пооткажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поотказа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотказа е производна форма на пооткажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).