поотичаха

Речник на българския език

1. поотичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поотичаха е производна форма на поотичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поотичаха е производна форма на поотичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).