поотичало

Речник на българския език

1. поотичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотичало е производна форма на поотичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотичало е производна форма на поотичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотичало е производна форма на поотичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотичало е производна форма на поотичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).