поотичал

Речник на българския език

1. поотичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотичал е производна форма на поотичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотичал е производна форма на поотичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотичал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотичал е производна форма на поотичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поотичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотичал е производна форма на поотичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).